Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята




Скачать 28.77 Mb.
НазваниеКнига моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята
страница60/254
Дата конвертации19.12.2012
Размер28.77 Mb.
ТипДокументы
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   254
ГЛАВА 2.
1. След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.

2. И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.

3. Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.

4. И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.

5. И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);

6. и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;

7. сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.

8. Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,

9. и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.

10. Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.

11. Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.

12. И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.

13. Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите - на другата страна на водоема.

14. И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.

15. И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.

16. Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.

17. И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.

18. Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.

19. Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.

20. Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.

21. И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи' да го остави.

22. И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?

23. (И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи' да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.

24. Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.

25. И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха навръх един хълм.

26. И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?

27. И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.

28. И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.

29. Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.

30. Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.

31. А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.

32. И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.
ГЛАВА 3.
1. Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.

2. На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,

3. а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;

4. четвърти - Адония, син от Агита; пети - Сафатия, син от Авитала;

5. шести - Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.

6. Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

7. Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?

8. Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.

9. Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:

10. ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.

11. И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.

12. И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.

13. И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно - ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.

14. И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.

15. Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа й Фалтия, Лаишев син.

16. С нея тръгна и мъж й и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.

17. И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;

18. направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.

19. Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.

20. Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.

21. И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.

22. И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.

23. Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.

24. И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?

25. Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.

26. Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.

27. Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.

28. Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;

29. нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.

30. А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.

31. И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.

32. Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.

33. И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?

34. ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.

35. И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.

36. И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.

37. И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.

38. И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?

39. Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.
ГЛАВА 4.
1. Сауловият син (Иевостей), като чу, че Авенир умрял в Хеврон, отпаднаха му ръцете, и цял Израил се смути.

2. Сауловият син (Иевостей) имаше двама военачалници; единият се казваше Баана, а другият - Рихав, синове на бееротеца Ремон, от Вениаминовите потомци, понеже и Беерот се броеше към Вениамина.

3. И бееротци избягаха в Гитаим и там останаха като пришълци доднес.

4. Ионатан, Саулов син, имаше син хром. Синът беше на пет години, когато от Изреел дойде известие за Саула и Ионатана, и кърмачката, като го взела, побягнала. И, както тя бягала бързо, той паднал и станал хром. Името му беше Мемфивостей.

5. И синовете на бееротеца Ремона, Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Иевостея, който спеше по пладне в леглото си.

6. (А вратарят на къщата, който чистеше пшеница, бе задрямал и заспал;) Рихав и брат му Баана влязоха вкъщи, уж да вземат пшеница, прободоха го в корема и побягнаха.

7. Когато те бяха влезли вкъщи, Иевостей лежеше на леглото си, в своята спалня; те го удариха и го убиха; отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха цяла нощ по пустинния път;

8. донесоха на Давида в Хеврон Иевостеевата глава и казаха на царя: ето главата на Иевостея, син на Саула, твоя неприятел, който търсеше душата ти; сега Господ отмъсти за моя господар-цар на Саула (твоя неприятел) и на потомството му.

9. Давид отговори на Рихава и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремона, и им каза: жив е Господ, Който избави душата ми от всяка скръб!

10. Ако тогава, който ми донесе известие, думайки: "ето, умря Саул (и Ионатан)", и който се мислеше за радостен вестител, аз хванах и го убих в Секелаг, вместо да му дам награда,

11. то сега, когато невредници убиха невинен човек в къщата му, в неговото легло, нима не ще изискам кръвта му от вашата ръка и не ще ви изтребя от земята?

12. И Давид заповяда на слугите, и те ги убиха, отсякоха ръцете и нозете им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Иевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенира в Хеврон.
ГЛАВА 5.
1. Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;

2. още вчера и завчера, докле Саул царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдеш вожд на Израиля.

3. Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.

4. Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.

5. В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Иерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.

6. Царят тръгна за Иерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, - това значеше: Давид няма да влезе тук.

7. Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.

8. И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).

9. И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.

10. И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.

11. Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Давида дом.

12. Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израиля и е въздигнал царството му заради Своя народ Израиля.

13. Давид си взе още наложници и жени от Иерусалим, след като дойде от Хеврон.

14. И родиха се на Давида още синове и дъщери. Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,

15. Евеар, Елисуа, Нафек и Иафия,

16. Елисама, Елидае и Елифалет (Самае, Иосиват, Натан, Галамаан, Иеваар, Теисус, Елифалат, Нагев, Нафек, Ионатан, Леасамис, Ваалимат и Елифаат).

17. Когато филистимци чуха, че Давид е помазан за цар над Израиля, всички филистимци се подигнаха да търсят Давида. Давид чу и отиде в крепостта.

18. А филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.

19. И Давид попита Господа, думайки: да ида ли против филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете ми? И Господ отговори на Давида: иди, защото Аз ще предам филистимци в ръцете ти.

20. Тогава Давид отиде във Ваал-Перацим и там ги порази, и каза Давид: Господ отнесе пред мене враговете ми, както вода отниса. Поради това и онова място се нарече Ваал-Перацим.

21. Там (филистимци) оставиха истуканите си, а Давид с людете си ги взе (и заповяда да ги изгорят на огън).

22. Филистимци пак дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.

23. И Давид попита Господа: (да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми?) Той му отговори: недей излиза насреща им, а ги заобиколи изотзад и ги нападни откъм черничевата дъбрава;

24. и когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ е тръгнал пред тебе, за да порази филистимската войска.

25. И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимци от Гавая дори до Газер.
ГЛАВА 6.
1. Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди *.

2. И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими.

3. И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница.

4. И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен).

5. А Давид и всички Израилеви синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали.

6. И когато дойдоха до Нахоновото гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.

7. Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег.

8. Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза.

9. Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен?

10. И Давид не рачи' да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар.

11. И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом.

12. Когато обадиха на цар Давида и му казаха: "Господ благослови Аведаровия дом и всичко в него, заради Божия ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град.

13. И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен.

14. Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод.

15. Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове.

16. Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си.

17. Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви.

18. Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота;

19. и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан дори до Вирсавия), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си.

20. Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник.

21. И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя;

22. и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен.

23. И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.

* В гръцкия превод стои: около седемдесет хиляди.
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   254

Похожие:

Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconВяра в аллах джелле шануху
И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!(38:...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКнига первая над законом глава 1 Глава 2 Глава 3 Глава 4 Глава 5
Стремительно развивающаяся авантюрная история с участием людей, способных в ряде аспектов дать фору персонажам „Далласа и „Династии“…...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКнига 2 содержание начало века от автора Глава первая. "Аргонавты" Год зорь
Охватывает сезон 1901 1902 годов
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКнига первая 3 Глава первая 3 Колонка a 3 Книга первая 16 Глава вторая 16 Колонка b 16 Книга первая 22
Л. Роном Хаббардом, американским инженером, им же разработаны основные доктрины. (греч dianeticos – dia – через, + noos – мысль)...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКнига первая Трудное начало Глава На рубеже веков Они были первыми
Однако чистый доход (за вычетом затрат) самого генерала только в этом его имении и только от лесохозяйственной деятельности
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКнига первая глава 1 о том, что знание есть незнание глава 2 предварительный обзор нижеследующего глава 3
Охватывается числом. Причем число состоит не только в количестве, образующем пропорцию, но и в любом другом субстанциальном или акцидентальном...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconКраткий очерк истории математики. М.: Наука, 1984. Глава I. Начало 1 Глава II. Древний Восток 3
Возможно, рисунки в пещерах Франции и Испании (давности порядка 15 тысяч лет) имели ритуальное значение, но несомненно в них обнаруживается...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconПервая. Дни детства Глава вторая. Начало моей армейской жизни
Я пишу ее, потому что меня убедили в том, что подобная книга воспоминаний необходима. Моя цель — передать будущим поколениям впечатления...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconЛизы Джименез Введение Существует ли Бог на самом деле? Глава первая Сознание Процветания Глава вторая закон
Эти законы как на «творческие». Ибо в конечном счете все зависит от наших творческих способностей — платить по счетам, зарабатывать...
Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята iconЛизы Джименез Введение Существует ли Бог на самом деле? Глава первая Сознание Процветания Глава вторая закон
Эти законы как на «творческие». Ибо в конечном счете все зависит от наших творческих способностей — платить по счетам, зарабатывать...
Разместите кнопку на своём сайте:
kk.convdocs.org



База данных защищена авторским правом ©kk.convdocs.org 2012-2017
обратиться к администрации
kk.convdocs.org
Главная страница